История

  История на Плуга - Рало

Рало

Историята на плуга е тясно свързана с историята на земеделието. Преди възникването на плуга е било ралото. Трудно може да се каже кога е възникнало то, защото то не е първото оръдие на труда, с което човекът е почнал да обработва земята. В каменно-медната и бронзовата епоха (късен неолит – 2000г. пр.н.е.) е започнало до известна степен развитието на земеделието. Още през предисторическо време, 10-12 хил.години пр.н.е. човекът е обработвал земя и отглеждал растения. От тогава води началото си и самото земеделие. Първото земеделие е било мотичното земеделие. Човекът е заменил с мотика пръстите на ръцете си с които до тогава е ровил земята.

Първото оръдие в ръцете на човека за обработване на земя е била обикновена заострена тояга, с която е разривал земята за засяване на семена. Освен тояга, човекът е използвал и клинове, шила, рогове и остри камъни. По-късно той закрепил тези елементи на дървена тояга. Така се появила мотиката. Тия прости оръдия са били първата крачка в развитието за обработката на земята, както и развитието на ралото.

Като първо рало можем да приемем това от дълго дърво с къс заострен клон, което е било влачено първо от хора, а след това и от животни. Знае се, че първото оръдие за оране у славяните е било снабдено с дръжка и се наричало орало.

От изображения в Египет и Вавилон, от рисунки на скали в Северна Италия, а така също и от находки на части от рало в Полша научаваме древните форми на ралото.

В Египет, който в древността е достигнал небивал разцвет е имало усъвършенствана конструкция на рало. В конструкциите на ралото от това време се срещат три главни части: Палещник-орган, който непосредствено обработва почвата, дръжка – с тях орачът направлявал ралото и ос-греда, върху която се е прилагала жива теглителна сила.

В първото хилядолетие пр.н.е. се е появило рало с железен лемеж. По това време римляните са изобретили колесара, с помощта на който се регулира дълбочината на оранта. Тогава е изобретен и срязващият нож, който е бил поставен пред лемежа. Прикрепени били и три дъски за преобръщане на разораната земя.

Първите сведения за земеделието в България се появява при разкопките в Плиска, когато К.Шкорпил е попаднал на варовиков блок. Върху този блок има рисунки на рала изобразени преди изграждането на църквата преди 865 година. Българите-славяни и прабългари са използвали безплазични рала-куки, снабдени с черясло и двукрилни лемежи. През феодалния строй по нашите земи обработката се извършвала все така примитивно, като през робовладелческата римско-тракийска епоха.

рало с железен лемеж
плуг

Основна функция на плуга е да преобърне повърхностния слой на почвата, правейки я по този начин мека и рохкава, облекчавайки по-нататъшната ѝ обработка и сеитбата, извличайки на повърхността хранителни вещества и заравяйки в земята плевели и остатъци от предходните култури, които така се разграждат по-бързо. Разораването също аерира почвата и подобрява нейната способност да задържа влага.

В своето развитие човечеството е развивало и оръдията за производство. Усъвършенстването на ралото е довело до обръщане на орния пласт. Оттук е започнало и развитието на плуга. Думата „плуг” е славянобългарска. Тя произхожда от думата „пълзя”. Употребявала се е в епохата на културен разцвет на българската държава. Известният ни от историята поп Богомил, живял през Х век, е оставил сборник с апокрифи. В една от проповедите си този съвременник на цар Петър (927-969г.) говори „как Христос плугом орал….” Думата „плуг” е останала през вековете и до днес в наименованията на много селища и местности (село Плужина, местности Плуговина, Плужница, Плуг-тарла и др.).

И през късния феодализъм, след падането на България под Османско робство, земеделските оръдия си остават примитивни. Селяните са обработвали земята с примитивния дървен плуг, който е представлявал усъвършенствано едностранно рало.

Дървеният плуг представлявал усъвършенствано рало, който имал следните части: черясло, ралник, отметателна дъска и пълзица. В края на 17 век на дървения плуг много от частите започнали да се заменят с железни. С развитието на занаятите и индустрията се е развивало и селскостопанското машиностроене. Дървеното рало и дървеният плуг били постепенно изместени от железния плуг.

Първият плуг с предплужник е конструиран през 1780 г. от Рудолф Сак. В САЩ и Англия през 18 век усилено се разработвали нови целини. Това довело до усъвършенстване на железния плуг и така през 1795 г. англичанинът Бейли създава плуг с винтова отметателна дъска. При работа с плуг на Бейли пластът се извива плавно и се обръща много добре. Плугът на Бейли не е намерил много голямо приложение в останалите страни на Европа. В Европа макар и бавно започват да се появяват фабрики за плугове. Производството им се е приспособило към характерните изисквания на разпокъсаното селско стопанство по онова време. Най-голямо производство на плугове е имало в Англия.

В Америка също бързо се развива производството на земеделски машини.Стоманени плугове в Америка се появяват по време на Промишлената революция. Те са леки, като много от тях са произведени от стомана или от стомана и дърво. Първият стоманен плуг е изобретен от американския ковач Джон Диър през 30-те години на 19 век.

Дотогава плуговете са изработвани предимно от чугун, по дишлото на който обаче много бързо полепвала меката и лепкава пръст на Средните щати, и орачите трябвало много често да спират, за да го почистват. Първите стоманени плугове разрязвали много по-лесно почвата. Орачът вървял зад плуга, държейки го за две ръкохватки и коригирайки дълбочината на оранта. По-късно бил произведен и плуг, при който орачът седи върху специално място до колелата и плугът е с няколко лемежа.

Производството на плугове в различните фабрики на Европа е получило голям подем по време на индустриалната революция. Най-широко разпространение у нас са намерили плуговете на фабриката Рудолф Сак в Лайпциг и фабриката Еберхард-Улм.

Джон Диър
парен плуг

В България производство на плугове в началото на 20 век е било изключително нищожно. То е било основно в малки работилници, в които на занаятчийски начала се произвеждали няколко типа плугове. В Плевен в работилницата на Бурджев се правили различни по големина плугове, стълбеца на които е бил отливан от чугун, а отметателните дъски се изковавали ръчно от ламарина. В Габрово през 1923 г. в работилницата на Георги Митев също започва производството на подобни плугове.

Със създаването на парния двигател се появила идеята той да се впрегне като движеща сила в плуга. През 1863г. Савари предложил оранта да се извършва с помощта на две парни мшини. Първият парен плуг е бил построен от Джон Фаулер. Оттогава започнало на практика да се прилага парната оран.

Парният плуг е представлявал многокорпусен блансиран плуг. Към средната управлявана колесарка са били прикрепени две рами – крила с по еднакъв брой плужни тела. Едните тела обръщат орният пласт на дясно, а другите наляво. В двата края на полето са спирали две парни машини снабдени с лебедки с навити на тях въжета, а между тях се поставял плугът.

После започвало тегленето ту на една, ту на друга страна. След всяка бразда машините се премествали по посока на неораното. Първата „парна” оран в България е извършена край град Русе през 1869-1870 г., в чифлика на Митхад паша.Той бил собственик на градската мера и земите в местността „Батмиш” и „Текето”.Своето стопанство Митхад паша превърнал в първи център на практическа земеделска наука.

Първият модерен тракторен плуг се появява непосредствено след създаването на първите трактори с дизелови двигатели. Произвеждани са плугове основно три и четири корпусни, като най-силни производители са били Англия, Германия и СССР.

В България производство на селскостопански машини започва през 1907 г. като на 21 декември се основава " Машинна фабрика и железолеярница Евгени Мюлхаупт и Сие, комадитно дружество", с което се поставя началото на българското земеделско машиностроене.По късно то се национализира и се създава завод „Георги Димитров”(в наши дни „Спарки” АД)

След създаване на ТКЗС, в България предимно се разпространяват плугове внос от Съветският съюз. Производство на плугове в България започва през 60-те години на ХХ в. в гр.Русе в завод „Георги Димитров”.Произвеждат се плугове за тракторите „ДТ 75”(Плуг П-4-30МБ; П-3-35) и „Мургаш”(ПН-4-25М). През 1976 г.това производство се прехвърля в гр.Завет.

 блансиран плуг.

Днес правоприемник на това производство е „Раломекс” АД гр.Завет, като историята на плуговото производство в България е тясно свързана с развитието на фирмата.

Copyrights © 2014 & All Rights Reserved by Ralomex
Горещи телефони

Винаги на линия:

* Може да се свържете по всяко време